Соломон (на иврит: שְׁלֹמֹה, Шломо́; на гръцки: Σαλωμών; на гръцки: Σολωμών в Септуагинта; на латински: Salomon във Вулгата; на арабски: سليمان Сюлейман в Корана) според Библията, Хадиса, Корана и Скритите думи е последният от тримата царе на обединеното Еврейско царство, което наследява от баща си Давид. В Корана той се смята за голям пророк. При Соломон Древен Израел достига най-голямата си военна сила, като подчинява съседните области от долината на Ефрат до границите на Египет. Той предприема и мащабна строителна програма, увенчана от Соломоновия храм в неговата столица Йерусалим.
Когато цар Соломон бил малко момче, неговият баща Давид му подарил пръстен, на който бил гравиран надписа всичко отминава. Давид казал на Соломон да пази пръстена и никога да не го сваля от ръката си.
Минали години и Соломон станал цар. Той се оженил за красива девойка на име Суламит. Три дни и три нощи след сватбата обаче Суламит изчезнала. Според някои легенди тя била убита, а според други – сама избягала от царя.
Дълго тъгувал цар Соломон, когато веднъж погледнал към пръстена с надпис Всичко отминава. Той се ядосал и свалил бащиния подарък, като го хвърлил на земята.
Тогава от обратната страна на пръстена се появил втори надпис, който гласял “И това ще мине”.
