Сребърен медальон „ПРАБЪЛГАРСКИ РУНИ“

Сребърен медальон „ПРАБЪЛГАРСКИ РУНИ“. Модел 748M на Студио Николас. Около кръга са разположени 14-те изпъкнали рунически знака. Изображенията са част от седемте лъча на Розетата от Плиска, която е средновековен български артефакт, намерен при разкопки в старата столица Плиска през 1961. Смята се, че тя е израз на религиозните и космогонични вярвания на прабългарите. Сребърен медальон „ПРАБЪЛГАРСКИ РУНИ“. Руни се наричат буквите на азбука, използвана от германските народи, най-вече в Скандинавия и на Британските острови. Названието се използва още за сходните с тях по форма, но родствено несвързани с тях букви на старотюркската и староунгарската писменост, както и за писмеността на някои неразчетени прабългарски надписи. За произхода на германските руни скандинавската митология разказва, че бог Один ги получил след като слязъл по дървото на живота Игдрасил и се принесъл в жертва. Най-ранните рунически надписи датират от 160 година от новата ера^[1]. С навлизането на християнството руните са изместени от латиницата. Въпреки това те продължават да се използват, но тяхната роля става по-специфична. Например в шведските провинции се използвали до 20 век както за декорации, така и за направата на рунически календари.